Какво представляват кабелните скари и за какво се използват?

По своята същност, те са отворени или затворени инсталационни конструкции с различни размери, чиято основна функция е да осигурят опора на кабелите в една електроинсталация. Вътрешността им е куха и създадена така, че да е подходяща за вграждане на различни изолирани проводникови елементи. Най-често биват изработени от метал, но могат да бъдат направени и от други устойчиви на високи температури и тежки товари материали като поливинилхлорид например.

Чрез тези монтажни съоръжения се предотвратява безразборното разпръскване на кабелите по строителния обект или вече готовата сграда, която от една страна, е гаранция за безопасност, а от друга, допринася за по-оптималното управление на цялостния монтажен процес. Те позволяват и по-лесен достъп до окабеляването в случай на ремонт или подмяна на инсталацията.

Освен чисто практичните си характеристики обаче, кабелните скари, учудващо или не, имат и чисто естетически принос, като ни спестяват излишния интериорен хаос, който би настъпил, ако ги нямаше.

Пълната окомплектовка на една кабелна скара може да включва и допълнителни монтажни аксесоари като подходящ капак, кант, стенна конзола, носач, съединител, планка, профил, болтове и други спомагателни елементи.

Какви са основните характеристики на кабелните скари?

Класификацията им се базира на множество параметри като вид, брой и обем на изолираните проводници в различните части на електрическата конструкция, материалът, от който са изработени, както и тяхното тегло. На база на критериите, които трябва да бъдат покрити, можем да отличим следните ключови характеристики на този тип инсталационни компоненти:

• Товароносимост;
• Огнеопорност и пожароустойчивост;
• Корозионна защита;
• Полезно сечение (височина на борда, съотнесена към ширината на канала);
• Възможността за оставяне на т.нар. запас, представляващ свободно пространство за бъдещи разширения;
• Вентилационна способност.

Какви видове кабелни скари съществуват?

Като основни видове можем да посочим следните: плътни, перфорирани, мрежести (телени) и тип “стълба”.

Плътен тип

Плътните кабелоносещи конструкции са затворени, неперфорирани, задължително с капак. Използват се основно за полагане на комуникационни и силови кабели. Имат множество предимства като херметическа изолираност, повишена защита от възникване на пожар или навлизане на прах при много чувствителни вериги. За недостатък се счита възможната поява на конденз, както и необходимостта от допълнителни укрепващи материали при монтажа.

Перфориран тип

Перфорираните скари са широко разпространени, като обикновено се изработват от ламарина, поцинкован метал или неръждаема стомана. Наричат се още канали. За разлика от плътните модели, перфорираните могат да се монтират и без капак, което ги прави по-мултифункционални, намиращи приложение във вътрешно окабеляване на различни жилищни сгради. Перфорацията намалява теглото на конструкцията и улеснява полагането на самите проводници.

Мрежест тип

Мрежестите канали наподобяват телена конструкция, като отделните части са огънати и заварени заедно в предварително зададена форма и размери. Подходящи са за монтиране при къси разстояния между подпорите. Основни техни плюсове са лесният достъп до изолираните жици, който осигуряват, както и добрата вентилация. Подходящи са за промишлени предприятия, но се използват и в жилища. Този вид, както и перфорираният такъв, са по-скъп варианти в сравнение с останалите.

Тип “стълба”

Скарите тип “стълба” имат опростена конструкция и се използват основно за полагане на силови кабели на дълги разстояния между подпорите. Осигуряват добър въздухопоток, улеснен монтаж и бърз достъп до окабеляването. Предпазват успешно от наслагване на прах или нежелана кондензация. По-високото тегло в сравнение с останалите модели е причината за постигане на оптимално равнище на товароносимост. Основният им недостатък е, че са по-тясноспециализирани и са подходящи основно за индустриални нужди.

Какви са основните предимства и недостатъци на видовете кабелни скари?

Различните видове инсталационни конструкции покриват в нееднаква

степен вече споменатите изисквания, като задължително трябва да сте запознати с техните индивидуални специфики, преди да пристъпите към същинския монтаж. По отношение на товароносимостта, за тежки и много на брой проводници най-подходящи са конструкциите тип “стълба” или плътните. За по-лек товар може да се насочите към перфорираните разновидности.

В зависимост от материала, от който са направени, имащ пряко отношение към параметрите топлоустойчивост и склонност към корозия, най-разпространените варианти в практиката са алуминий и стомана. Алуминиевите инсталационни компоненти са универсални, ползват се в почти всички сгради и се предпочитат заради по-ниското си тегло. Основно предимство на стоманата, както можете да предположите, е изключителната ѝ здравина и възможност за понасяне на по-висока тежест.

Отношение към пожарната безопасност, поддържането на оптимална работна температура и намаляването на електропреносните загуби има и способността на скарите да се вентилират. Ако държите мотелът, на който сте се спрели, да притежава подобни качества, може да се насочите към перфорирани, мрежести или телени вариации.

Полезното сечение е отношение между ширината на скарата и височината на борда, като ако искате да си предвидите повече свободно пространство за бъдещи подобрения в инсталацията, си предвидете модел с по-голяма стойност на този параметър.

Кои са основните фактори при монтажа на кабелните скари?

На първо място, преценете дали имате нужда от отворен или затворен тип канал. При монтирането на плътни такива, не бива да се смесват трасета от различни видове изолирани проводници, като отделно трябва да се предвидят допълнителни закрепващи елементи. Перфорираните позволяват съвместяване на различни видове трасета, но трябва да се подсигури разделител между тях. При телените няма такова ограничение. Спомагателни монтажни средства не са наложителни единствено при конструкциите тип “стълба”.

Ключов за целия монтаж момент, който е добре да предвидите, е именно необходимостта от допълнителни закрепващи компоненти като винтове, втулки, дюбели, скоби. Те са определящи за както за прикрепянето на скарите помежду си, така и към самата конструкция.

Съществуват различни похвати за монтиране на инсталационните канали към конзолите, като стандартният включва скоба с болт и гайка. Броят на свързващите елементи е правопропорционален на ширината на скарата. Определени вариации предлагат и опция за улеснен монтаж чрез специализирани скоби или пластини, а други – цели системи с вграден захват.

Специалистите съветват, че заваряването на скарите една към друга в случай на нужда, не е добра идея. Вместо това се препоръчва да се насочите към модели, които или имат предварително монтирани специализирани елементи, които позволяват лесното им закрепване една към друга. Алтернативен вариант е да ползвате планки, вече споменатите болтове и гайки, както и безболтови надлъжни съединители.

Основните критерии, по които следва да подберете свързващите елементи, са тяхната здравина на прикрепяне и невъзможността за саморазглобяване. Електрическата им проводимост също трябва да съответства на определена стойност по стандарт, за да се осигури надеждна електрическа връзка и правилно протичане на заряда, така че да се избегне индивидуалното заземяване на всяка скара. Имайте предвид, че освен заземяването, трябва да се осигури и мълниезащита, ако става дума за открито трасе.

Друг фактор при монтажа, който си заслужава да се отбележи, е къде ще бъдат прикрепени инсталационните компоненти: на стена, таван, под, към метално съоръжение, машина и др. На база на този критерий, можем да различим три типа монтаж:

• Стенен – препоръчва се за правилно разпределяне на проводниците. Лесен, с висока степен на товароносимост, разнообразни варианти на конструкция;
• Таванен – подходящ за голям брой проводници. Сходен на стенния, но тук съществува необходимост от допълнителни специализирани крепежни елементи;
• Подов – няма конкретни особености, освен че спомагателните части за закрепване се забиват директно в пода.

За да се осигури стабилност на инсталацията и да се избегне нежелано провисване след полагането на кабелите, разстоянието между закрепващите точки не би следвало да е повече от два метра. Ако изолираните проводници се полагат поединично, може да се позволи дистанция между тях в рамките на около 5 мм, но ако се окомплектоват на снопове, следва да са не повече от 12 в група, отдалечени на поне 20 мм.

Полезни съвети при монтажа на кабелни скари

Предвид всичко изброено дотук, никак не е чудно, че за монтаж на подобна конструкция трябва да се обърнете към професионален електротехник. Специалистът ще има необходимия набор от познания, за дефинира и маркира предварително маршрута за монтаж, вземайки предвид спецификите и архитектурните особености на сградата. Той ще ви посъветва и какви биха били най-подходящите типове кабелни скари за всяка отделна схема, както и свързващите елементи към тях.

Вместо заключение ще изтъкнем още веднъж важността на кабелните скари като инсталационни компоненти в нашия дом, офис или предприятие. Те осигуряват необходимото равнище на безопасност, като едновременно с това спестяват време, място и излишен допълнителен труд при ремонтни дейности. Монтажът им е изкуство, така че нямаме претенции за изчерпателност, а само за полезни насоки. В реалния живот се доверете на професионалист, за да сте сигурни, че конструкцията отговаря на всички стандарти.